Община Руен е селски район, който е силно зависим от земеделието като източник на доходи и заетост. Земеделската земя е 310 420 дка или 45% от територията на общината, от която обработваемата площ е 245 533 дка. Поливната площ е едва 3 740 дка, като напоителните канали са в изключително лошо състояние и практически не се използват.
По форма на собственост 66% от земята е частна, 25% е общинска и 9% е държавна.
За общината са характерни производството на пшеница, ечемик, слънчоглед, тютюн, лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството. В териториален аспект условията в югоизточните части на общината са подходящи за отглеждане на лозови масиви, северозападните части – за отглеждане на зеленчуци и северните, планински части за отглеждане на тютюн.
Основна част от обработваемата земя заемат културите: пшеница (27375дка), слънчоглед (5150дка) и царевица (1360 дка). На територията на общината се отглеждат тютюн (6682дка) и кориандър (4500 дка). Овощните градини са 6899 дка, съществуват и 3 дка оранжерии.
Собствеността върху земята е раздробена, като средния размер на земеделските стопанства е 4,9 дка. На територията на общината са регистрирани една кооперация и 17 арендатори, които обработват около 40% от обработваемата земя в общината. Използва се остаряла селскостопанска техника, което води до загуби при прибиране на реколтата. Финансовото им състояние е лошо, липсват средства за закупуване на съвременна техника и за провеждане на агротехнически мероприятия с по-продължителен ефект. Наблюдава се слаб мениджмънт, незаинтересованост от страна на членовете-кооператори, сериозно намаляващи ефективността на стопанската дейност.
Обработват се по-плодородните земи, а нископродуктивната земя се изоставя, като изоставените земи към края на 2003г. са над 80 000 дка. Ерозионните процеси, провокирани от наклонения терен увеличават площите необработваема земя. Наблюдават се изоставени лозови масиви в землищата на с. Руен, Планиница и Люляково, както и изоставени ябълкови градини в землището на с. Вресово.
Отсъствието на крупни земеделски стопанства намалява производителността на труда и възможностите за реализиране на по-ниска себестойност на продукцията, както и за нейната пазарна реализация.
Специализацията на земеделските стопанства зависи от техния размер, дребните произвеждат предимно зеленчуци, големите стопанства – зърнени и технически култури. Диверсификацията на земеделските стопанства е слаба и те са силно зависими от пазарните колебания.
Животновъдството има по-малък дял в произведената селскостопанска продукция. По данни от преброяването през 2001г. животни отглеждат земеделските стопани в 4661 стопанства (60,4%). Представени са почти всички видове домашни животни. Отглеждат се говеда, биволи, овце, кози, свине и птици. На територията на община Руен е разположена и ферма за отглеждане на щрауси с 30 животни. По данни на общинска служба “Земеделие и гори” към м. март 2005г. броят на отглежданите домашни животни е както следва: говеда 4716 бр. (в т.ч. крави 2901), биволи 90бр. овце 31370 бр., кози 7828 бр., свине 1514 бр., птици 31770бр. Към същия месец на 2001г. животните са съответно говеда 4595 бр. (в т.ч. крави 3519), биволи 82бр. овце 11722бр., свине 911бр., птици 38990бр. Наблюдава се увеличение на броя на отглежданите животни, с изключение на птиците, което показва затихването като процес на намаляването на броя на животните през последните 15 години. Успешен е опитът за въвеждане на алтернативно животновъдство, чрез отглеждане на щрауси, доскоро непознати на българския пазар.
Животните се отглеждат основно в семейни стопанства, няма големи ферми. В преобладаваща част от случаите животните се отглеждат при примитивни условия, липсва контрол на качеството на произвежданата продукция. Познанията на стопаните са недостатъчни, липсва адекватна информация за възможностите за прилагане на нови технологии.
Фуражната база е силно стеснена, като част от фуражите се доставят от съседни общини. Това едновременно повишава себестойността на продукцията и маркира потенциал за разширяване производството на фуражи.
Основните проблеми пред селското стопанство са:
Семейните земеделски стопанства са от затворен тип, земята се обработва почти без използването на техника, не се провеждат агротехнически мероприятия, което води до ниски добиви.
Пазарната реализация на селскостопанската продукция е силно затруднена, поради липса на селскостопанска борса, предлаганите цени са под себестойността на продукцията, което нерядко води до унищожаване на продукция, главно зеленчуци. Изключение е реализацията на произведения тютюн, където въпреки възможността за закъсняване на разплащанията с производителите изкупната кампания е на задоволително ниво.
Липсва модерна селскостопанска техника и съвременен сграден фонд, както и финансови ресурси за технологично обновяване на земеделските стопанства. Липсват познания за адекватно провеждане на агротехническите мероприятия, влагането на минерални торове и препарати за растителна защита се извършва хаотично.
Делът на обработваемата земя, обхваната от хидромелиоративната мрежа е изключително малък, напоителните канали са физически почти разрушени и не се използват.
Семейните ферми не са пазарно ориентирани, на пазара се появяват излишъците на домакинствата. Качеството на продукцията е ниско, поради липса на познания у фермерите за храненето и отглеждането на животните.
Изложените проблеми провокират негативна тенденция на намаляване площта на обработваемата земя и унищожаване на поливната инфраструктура; влошаване на техническата обезпеченост на селското стопанство и намаляване на добивите. В животновъдството тенденциите са за намаляване на броя на животните, продължаващо влошаване на породния състав и добивите.
Подкрепа на селскостопанските производители осигурява и съществуващия от 2001г. Агробизнесцентър-с.Руен, създаден с финансовата подкрепа на ПРООН, които предоставя на стопаните информация и достъп до лизингови схеми за закупуване на оборудване.
Перспективите за развитие на селското стопанство на община Руен са свързани със създаването на крупни ферми, инвестиции в хидромелиоративна система, въвеждане на алтернативни култури и възстановяване на лозарството и овощарството. Важно значение за развитието на селското стопанство има и развитието на свързаните отрасли, предимно хранително-вкусовата промишленост и селския туризъм.